СУ "Хр. Ботев" - Вълкосел

…………… из  история  на училището във Вълкосел

Ние работим… бъдещето на България!  и ……

         Възникнало през далечната 1926 година, като слаб светъл лъч светлина сред неграмотността и фанатизма, днес Средно училище „Христо Ботев“ е водещ просветен център в Западните Родопи. Първите апастоли на български дух и просвета сред местното население – учителите ЛЮБОМИР ВРАБЧАНСКИ, МАРИЯ ВРАБЧАНСКА, ЙОРДАНКА И ВАСИЛ АРНАУДОВИ, АЛЕКСАНДЪР ЯНЧЕВ, ВАСИЛ УРДЕВ, НАДЕЖДА ВЕЛЕВА, ВАСИЛ ЕВРИЙСКИ и други са изиграли съществена роля, каквато имат българските възрожденски просветители преди Освобождението. Вече 90 години на последователност и всеотдайност към бъдещето, към нашите деца, коренно промениха духовния и материален живот на населението, културните потребности, духовните интереси, начина на мислене и социалната психика.

Всичко това е благодарение на разностранната и плодотворна дейност на учителите, която започва от 1926 година. Училищната сграда първоначално е малка къща с две стаи, където протичали учебните занятия. В годината на откриване на училище във Вълкосел били събрани всички деца, родени от 1913 до 1918 година. През учебната 1926/1927 година продължава обучението на 93 ученици, от които 26 остават да повтарят класа. Първият учител, пълен с енергия за учебна дейност, е ЛЮБОМИР ВРАБЧАНСКИ, който първоначално бил изгонен от „селските първенци“. Любомир Врабчански съставя първите учебни регистри, а през следващата учебна година той става любимец на населението, дори му предлагат да живее във Вълкосел заедно с жена му Цвета.

Започнатото просветно дело от Врабчански продължило да се утвърждава и от други учители от Неврокопско.

СУ Хр. Ботев - Вълкосел 1

През 1937/1938 година започва обучението на учениците в 4 учебни стаи. За първи път те седнали на нови чинове. Под ръководството на кметския наместник и председател на училищното настоятелство – ДИМИТЪР ВЪЛЧЕВ, в училището се разгръща по-богата просветна дейност. Организират се курсове за ограмотяване на населението, правят се вечеринки, утра, изнасят се лекции пред населението.

През 1943 година се полагат основите на ново четирикласно училище в селото. Благодарение на трудолюбието на населението училището било построено една зима на трудови начала под ръководстквото на капитан БАНДАРСКИ от гранична застава Туховища.

За учебната 1942/1943 година е откритпървия прогимназиален клас – 5 клас. ВАСИЛ ПОПОВ – главен учител, споделя, че учениците от първия прогимназиален клас не са посещавали училище поради вродения фанатизъм на родителите. Посещавали са учебни занятия само 8 ученици. Училището си остава начално. Главният учител ВАСИЛ СТОЯНОВ ЕВРИЙСКИ постъпва през учебната 1945/1946 година. През следващата учебна година, благодарение на него, за втори път се открива прогимназиална паралелка и същата година училището се преобразува от начално в основна училище. Нараства броя на ученици и учители, появява се нужда от още класни стаи. Тогава Еврийски поставя въпроса пред управниците на селото за приспособяване на долния етаж на сградата за учебни занятия. Еврийски за първи път поставя въпроса за учителска и ученическа бибилиотека. Разбулва се фанатизма на родителите. За първи път изпращат ученици да продължат да учат средно образование. Дългогодишния труд на учителите от всички краища на България дава своите плодове през учебната 1953/1954 година. Селото вече има своя първи местен учител – ДЖЕИТ ХАДЖИЕВ.

През учебната 1971 година сградата на училището започва да става все по-малка за провеждане на учебните занятия, което кара ръководството на селото сериозно да се замисли за построяване на нова, по просторна и голяма училищна сграда. Започва строителството на такава и през есента на 1973 година е готова да приеме първите ученици. Стоителството на училищната сграда е на три етажа, няколко години след това се оказва, че отново класните стаи не достигат  за провеждане на учебните занятия.

През 1990/91 година с много усилия и труд е надстроен четвърти етаж. Ръководството на училището е благодарно на кметовете на село Вълкосел, на кмета на община Сатовча, на Министерството на образованието и науката за оказаното съдействие относно развитието на на образователното дело във Вълкосел.

СУ Хр. Ботев - Вълкосел

Със Заповед № РД-14-56 от 12.06.1995 година на министъра на образованието и науката, училището във Вълкосел е преобразувано от основно в Средно общообразователно училище. Става реално осъществена мечтата на всички младежи и девойки, да продължат средното си образование в родното училище, което от своя страна се надяваме да доведе до още по-дълбока промяна в съзнанието на местното население. Пез учебната 1996/1997 година започва обучението си първия випуск в девети клас. И през 1999 година същите тези деветокласници получават своите дипломи за завършено средно образование. И така през годините в училището ни вече стотици млади хора са завършили средно образование и успешно се реализират в живота. Повечето продължават да учат във висши училища, с което училлището ни се гордее като резултат. Много и престижни са специалностите, които младежите от Вълкосел избират за своя професия – лекари, инженери, педагози, икономисти идр.

От м. ноември 2013 година училището ни е средищно. От с. Боголин има пътуващи ученици от 1 до 12 клас. Извозването им е с училищен автобус. Училището разполага с 16 класни стаи, 2 компютърни кабинета, кабинет по Химия и Биология. Разполагаме със собствена кухня и столова за изхранване на учениците на закуска и обяд.

Днес в училището ни се обучават 378 ученици в дневна форма на обучение, 7 в самостоятелна форма и един ученик се обучава по индивидуален учебен план.

Вече близо столетие училището ни затвърждава убеждението, че е средище на духовност, което поддържа дълголетната традиция на дедите ни. То ни води към знания, умение, възпитава родолюбие, толерантност и духовни стремления. Това е заради, което днес имаме основание да се гордеем и изключителните постижения на нашите възпитаници.

Горди сме, че принадлежим към многобройната общност от възпитаници на нашето училище. Носим в сърцата си стремежа за знание, обич към света и почит към имената и личностите на достойните ни предци, родолюбиви и ревностни радетели на българската просвета и култура.